Петко Иванов
Директор на СОУ “ Иван Вазов “ - град Бургас.

Разрешете ми да кажа накратко нещо за себе си и за работата на директора. Казвам се Петко Иванов. Учител съм по български език и литература. Постъпих в училище “Иван Вазов” през 1983 г. след спечелен същата година общински конкурс за длъжността Заместник-директор. 15 години бях заместник-директор и помощник-директор. На длъжността Директор съм назначен от Министъра на образованието и науката, след спечелен национален конкурс през 1998 г. От 10 години съм директор на СОУ “ Иван Вазов “ град Бургас. В такова училище, разбира се, е трудно да си директор. Трябва да си двигател и инициатор на всичко, което става в училище. Да подкрепяш инициативите на учители и ученици. Да създаваш условия за развитие на техните инициативи. Да контактуваш непрекъснато с учители, ученици, родители, институции. Същевременно да контролираш цялостния образователно-възпитателен процес. Да разнищваш по-особените случаи. Да вземаш решения бързо и понякога дори в момента. Да пазиш достойнството на всички, с които контактуваш - от учениците, през учителите и родителите, до помощния персонал. Много важна част е работата по изготвяне, балансиране, разходване и отчитане на училищния бюджет и свързаните с това документи и делови контакти.
Една все по-голяма и обсебваща времето на директора на училището, дейност, стават многобройните и непрекъснато увеличаващи се справки, информации, доклади, становища и т.н. Като се прибавят към тях заповедите, инструкциите, протоколите и всякакъв друг род бумащина, става ясно, че и по 24 часа на ден да работи директора, времето пак няма да му стига. Затова ние действаме по приоритети. Най-напред инициативите и инициативните, после учебния и възпитателен процес, Работата по различните проекти от регионален, национален и международен мащаб, вътрешно-училищния контрол, връзките с родителите и институциите и т.н.
При мен няма приемни дни и работата е много, защото на всеки трябва да отделиш време и достатъчно внимание. Всеки трябва да си тръгне от дирекцията с усещането, че неговия проблем е важен и разбран от директора, че той ще получи помощ и подкрепа в своите усилия да го разреши. Това става още по-трудно, понеже всеки човек е различен, към всеки, бил той ученик, учител или родител, подходът трябва да е съобразен с индивидуалните му особености и с очакванията му за нещо по-добро. Освен внимателното изслушване, трябва да има и действия. Да прецениш кое е най-доброто, което може да се направи и да го направиш сам или да го възложиш на друг. Така че, когато се каже, че директорът е изключително зает, това не са празни приказки, а една реалност. Хубавото е, че човек може да помогне, че може да види радостта в детските очи, че може да вдъхне увереност и спокойствие, да стопли сърцата и умовете. Това е голямата награда и онова, заради което всеки от нас би трябвало да работи. Защото децата са нашата тревога и радост. Децата сега и завинаги.



Златка Димитрова
Помощник директор – математик